Кратък update: какви ги върша през последните месеци

22 May 2016
Колкото и да не ми се иска да си го призная през последните няколко месеца напълно и тотално се отказах от едно от любимите си неща - да пиша в блога. Благодаря на всички тези от вас, които ми писаха и се интересуваха от мен и защо съм се отдръпнала, за мен наистина е важно да знам, че това, което правя ви липсва и забелязвате, когато не го правя. Но да се върна основната тема - причината да изоставя Онлайн приятелка. 

Основно и най-вече липсата на тотално време и умората, която се превърна в хронична диагноза. Мисля, че всичко започна с връщането ми на работа. Предполагам, че тези от вас, които наскоро или не чак толкова, им се е наложило да се върнат от майчинство в офиса ще ме разберат най-добре. За мен това беше голяма промяна, защото изведнъж трябваше да започна да стажам преди 7 сутринта, да приготвям 2 деца за ясла, след това да се опитам да сложа в някакъв ред дома ни, след това да приведа и себе си в делови вид и да стигна до офиса, където да започне официалният ми работен ден. При това на място, което е ново за мен, работа, в която трябваше скоростно да навлезна и цял отбор нови колеги и процеси, с които не се бях сблъсквала преди това. Следва прибиране вкъщи, завръщане на децата, приготвяне на вечеря, опити за игра и комуникация с малките, баня, приспиване, опити за малко лично време...неуспешни. 


Знам, че това е ежедневието на много жени и майки, дори може би моето е доста по-леко от това на други, но някак си в цялата тази рутина и безкрайни задължения толкова много се изхабих, че започнах да губя себе си. А заедно със себе си и блога си - последната връзка между старото ми аз и новата ми роля на майка и съпруга, с която още свиквам. Знаете ли, ние жените искаме всичко - да бъдем успешни, да сме страхотни майки, да имаме кариера и перфектно подреден дом, да ни забелязват, да ни обичат, да ни оценяват. И това съвсем не е невъзможно, стига да имаш неизчерпаема енергия и правилно подредени преоритети. Може би...може би аз още не съм успяла да сложа в ред своите, защото освен уморена към момента не мога да измисля друг етикет за себе си. А е пролет, животът се събужда и иска да се случват нови и вълнуващи неща. А аз заспивам, докато се опитвам да приспивам децата си. И така, другото ми дете, блогът, винаги остава на втори план. 

Тъжното е, че когато човек е уморен и светът се уморява от него. Приятелите ти започват все по-малко да ти звънят, все по-малко да се интересуват истински от теб, все по-рядко да намират време за теб. Или ти за тях. Има ли значение щом не сте се виждали от месеци? 

И любовта. И тя се превръща в битовизъм. Защото любовта не може да е уморена. Любовта иска своето. Любовта може и да е сляпа, но не е заспала. 

Затова не пиша. Предадох се на умората. Но не искам да съм повече под нейното влияние. Да, денят няма да започне да има повече от 24 часа, но нали от мен зависи как и за какво точно ще ги използвам. Със сигурност от мен зависи да не изоставям блога си. Без значение дали е останал някой, който да го чете след толкова време на отсъствие. Знам, че тези, които трябва ще се завърнат, а тези, които не го направят ще освободят място за новите хора, които нямам търпение да срещна...


Още от категорията

Неповторимото повторение на една Ел

Мислим си, че някои неща никога повече няма да ни се случат. 
Да се влюбим отново...
Да позволим да ни разбият сърцето отново...
Да се завърнем към най-забавния период в кариерата ни отново...

4 въпроса, които трябва да си зададеш ДНЕС

Сезонът на въпросите и равносметките неумолимо чука на вратата и докато се чудиш дали да го поканиш в главата си, може да потренираш с тези 4 теми за размисъл
 

ΑΗΚΕΤΑ

Една майка...


ГЛАСУВАЙ
Getting poll results. Please wait...
Никога не знаеш кога ще срещнеш новата си най-добра приятелка. Или ще загубиш старата!
Близнаците са добри слушатели. И още по-добри разказвачи на тайни. .